Има толкова много неща,
които искам да (ти) кажа,
да (ти) разкажа.
Но мълча и се усмихвам.
Знаеш ли защо?
Защото искам да изтрия
от килима следите от
счупената чаша за кафе.
Да, сутрин опиянена от
аромата на черното кафе,
се прокрадва малка и
едва доловима, съвсем тихичка
- мисълта за теб.
Но отново се усмихвам и
отпивам гладка, за да се
събудя. (- нуждая се)
Поглеждам навън и света
около мен, забързан, разпилян и
дори малко зъл, лети опиянен
от мисълта за теб или
от аромата на черното кафе.
Е... случи се...
видях дъното на чашата за кафе.
Усмихнах се, започва новият ден
и дойде време да полетя,
подай ми ръка и лети с мен.
© Стефка Василева Всички права запазени