Заключена между стрелките на времето,
душата ми чака разсъмване.
Преизпълнена с толкова очаквания и недежди,
тя мъдро чака, без да избързва, да съмне...
Стрелките бавно отмерват
секунди, минути, часове...
А тя - душата ми - до полудяване
трепери, предчувстваща щастие.
В идващият ден тя щеше да получи
дар скъп, безценен, незаменим -
твоята усмивка тъй красива
и устните ти сладки, които шепнат: ...