Щастие е... да има кой, да ти каже „Добро утро!“,
с очи, в които грее, поникнала от здрача, зората,
да разцъфтява любовно без намек от лустро
и обгръща с обич безкрайна, палеща душата.
Щастие е... двама да поемете на утрото дъха,
уханието му да пиете с чашата топло кафе,
в пръстите, докосващи се, да усетиш страстта
на разплискващото се в огън светло небе.
Съхрани това щастие дълбоко в сърцето си,
поддържай огъня му винаги живо пламтящ!
Изгубиш ли го, ще останат празни ръцете ти...
Казва ти го самотник, от болката своя крещящ...
25 05 2017
© Надежда Борисова Всички права запазени