Само едно е слънцето на небето,
а зависи откъде първо си го видял,
затова за миг го разпознава детето
и го помни такова през живота цял.
Свободата и щастието безгранични
останаха там, откъдето тръгнах аз,
всякакви съдби и спомени различни,
а старото време очаква всички нас.
Между снимките има още спомени
и всяка припомня за отделен детайл,
независимо, че всички са безформени,
в главата са подредени в един файл.
Да, ще се върна някога, обещавам,
където от смях очите проплакват,
за миналите години всичко давам,
а доброто старо време ме очаква.
© Никица Христов Всички права запазени