Добър ден
Отново си останах бездиханна,
ослушваща се, всеки миг, за звън.
Отново литна по земята странна
и идваш само вечер, в моя сън.
Не ми говориш, пък и аз не искам.
Достатъчно ми е, че ме обгръщаш с дъх.
Затоплена, във тебе се притискам,
покрита нежно, като с горски мъх.
Дълбоко се унасям. В твоя сън.
Ти ми го пращаш отдалеч, за мен,
та утре, със очаквания звън, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация