Дочакаха първи петли,
будните ми сънища.
И щом пропяха...
И съмна -
тихo на пръсти, си тръгнаха.
Не им казах довиждане.
Зная.
Утре пак ще се върнат.
Тя вратата ми –
вечно отключена.
Идват...И
не питат, дали да останат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация