Ще те намеря!
Само ме почакай!
Да взема тази, прашната торба,
със спомените грешни и прекрасни,
забили се до бяло в моята душа.
Опитах се да ги оставя.
Няма начин!
Невидими и тънки нишки ме държат към тях.
Разпъват ме на кръст ужасните съмнения,
усетиш ли ги, да не предизвикам смях.
Момиче съм… Ех, малко остаряло…
Но виж очите ми, разпръскват светлина, ...