severianin (Валентин Чернев)
417 677
26.12.2012 г., 20:18 ч.

Додето ни има 

  Поезия
637 0 7
ДОДЕТО НИ ИМА

На приятелите ми Енчо и Сашо


Колко време вървим и вървим –
не остана пътека пред мене.
И са белите пътища дим –
извървени до край, извървени...

Колко нещо е вече зад нас –
кратък миг от живота огромен,
но в живота ни – звездният час,
изживян до трошица, до спомен.

Колко малко белее напред
и се губи в сребристата есен –
още стих, още само куплет
или припев от глъхнеща песен.

И какво?
Да се спрем сред мига?
Да живеем със спомени сини?
Или, вече до пояс в снега,
да попеем “Години, години...”?

Нека спрем под небесния свод,
сред студа на Голямата зима,
да се чукнем с по чаша живот
и – до дъно!
Додето ни има!

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??