Дойдох... за да си отида -

тук, под слънцето, където...

вятър черпеше ме със своите чувста

и подслон от облаци ми бе небето.

Тук спрях се, за да си почина,

загледана... във спряло време,

откривах спомени, като събирах

из полето пръснатото семе.

Всичко ми е мило...

дори мълчанието на пасящите коне

и жълтурчета самотни пръснали се из тревата,

чакащи някой да ги обере.

Дойдох и този път... за да си ида -

тук, където пасище намира моята мечта

и окриляна от тази гледка тръгва...

да се сбъдне нявга по света.