Някакъв страх, че може би
времето все някога убива всичко.
А то, времето, нали,
е разтегливо понятие, въпреки всичко.
Някаква непоносима болка, сякаш
ще изгори във мене всичко без остатък.
А от болката не можеш просто да избягаш
и да се скриеш, за да продължиш нататък.
Някакво странно безумие навред,
из целия ми разум, из цялата ми същност.
А нали безумецът все пак продължава напред
и луд е само според другите всъщност. ...