Болка, мъка и тъга,
вече няма Слънце и Луна.
Ден след ден, по-безсмислен,
по-нещастен, по-злочестен,
съществуваш като остров неизвестен.
По-пуст и глух, и ням
като в пустиня, стон нечут и неразбран.
Всуе животът си минава,
не прощава и не дава,
напротив взема, граби с пълни шепи,
а ний сме толкоз глухи, слепи.
Глухи, слепи за всичко дето ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация