angelmilev (Ангел Милев)
295 520
14.08.2018 г., 16:51 ч.

Докато са живи Поетите 

  Поезия » Гражданска
501 2 3

Посади розов храст, там - на нашата стара ограда.
А кайсията аз. 
Ала тъй, че плодът и при тебе да пада...

 

Зная, светът е богат и голям...
И снегът е красив!
И навсякъде Слънцето лятно напича!

 

Обграден ли си с хора, 
които безумно обичаш
има ли смисъл за щастие друго да тичаш?

 

Да пребъде!
Докато са живи Поетите,  клетите -
ще живее България!

 

Поне във куплетите.

© Ангел Милев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за жеста, Ангел. Не съм никак невероятна, но ти благодаря. Радвам се, гласът ми достига до хора.
  • Благодаря ви Влади и Маргарита!
    Стихотворението се роди като ехо, от произведението "Отворено писмо към мразещите България" на Невероятната Силвия!
    Това е тема преживяна лично от мен относно която не мога да остана равнодушен.
    Тук показвам и моето отношение към този ... проблем.
    Но от вашите коментари разбирам, че вече сте "засадили роза и кайсия" на нашата обща поетична "ограда".
    Благодаря Ви от сърце за подкрепата.
    Радвам се, че има талантливи и хубави хора с които заедно да берем плодовете и да им се радваме.
    Докато го правим - жива е България!
  • Прекрасна творба, Ачи! Ще ми се България да е жива не само в куплетите! Престъпният ни „ елит”, явен и сенчест, вече почти 30 години убиват народа! Как ще живее държава без народ? На този въпрос търся отговор. Боли ме, че българи убиват народа български и нямам лек!
Предложения
: ??:??