Къде си бил, не знае и не пита -
(сега е кротко агънце заспало).
А чакаше. Пропяха вън петлите,
нощта ù метна сънно одеяло.
В лицето ù се взираш и гадаеш:
"Усмихва се. Дали е с някой мъж?'
И ревност чак сърцето ти дълбае -
(изпитай болката поне веднъж).
А утре - пак по пътищата стръмни -
до малките среднощни часове...
Додето някой ден навън осъмнеш,
додето спре насън да те зове.
© Елица Ангелова Всички права запазени
---
Не ме жадувай,просто ме изпивай
че в жаждата по мен гори пожар.
Не ме сънувай,а със мен заспивай,
че аз съм болката в най-страшния кошмар.
Не ме наричай, просто намери ме.
Не ме променяй, просто ме вземи.
Не се опитвай да отгатнеш мойто име.
Обичай ме! И обич ми бъди!
---
Сашо е виновен пък