Застинало в гримаса вкаменена,
в безмълвие суетно ни за миг
не трогва се сърцето ти студено.
Стоманено студен е твоят лик.
Чете се в погледа ти твой досада
и устните в усмивка не цъфтят.
Надеждата потрепващо догаря –
пустинно мъртъв е за мен светът.
За сбогом не отронваш нито дума,
обет си дала сякаш да мълчиш.
Дърво и камък, скъпа, ще продумат,
но не и ти! Безмълвно все стоиш. ...