beytula_bubu (Бен Ар)
103 280
2.11.2008 г., 20:26 ч.

Докато умра 

  Поезия » Любовна
938 1 8

          Ти се докосваш до моето тяло, аз изтръпвам...

         Щастието и болката се сливат...

         Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...

         Може би дълбока тишина...

         И пак плача...

         Смея се...

        Лудост е това!

       Лудостта, която ме накара да умра за живота.

       И да се родя заради любовта, която ми подари...

       Обичам те, защото си ти...

       Обичам те, защото мога да съм просто аз...

       И дори да си заминеш, знам, ще съм там.

       Някъде, където си ти, защото вече сме едно...

      И ако Бог ни раздели, значи е време да си отида.

      Но не искам да си отивам без теб...

      Затова просто ще спра да мисля, защото ще прокълна...

     И проклятието няма да ми прости...

     И ще изчезна ЗАВИНАГИ!!!

     И ще се помоля да не обичам повече така силно...

     Защото наказание е да обичаш до смърт.

     Смъртта е нищо пред живота, който дава любовта.

    Затова ще поживея още докато умра!

© Бен Ар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??