И отново! Отново лъжа...
И, разбира се, отново невинна.
" Невинността" ти ме захвърля в калта.
А аз те обичам. И си ми толкова свидна!
Гасиш бавно слънцето в мойта душа.
Не се явяваш и в съня ми дори.
Гореше огънят. Гасне сега.
И е агония. И много боли.
Ти знаеш, че аз те обичам!
И отново с любов те дарявам!
Не се заклевам. Не се заричам.
Но как, безкрайно, аз да прощавам?