Доколкото...

25.07.2010 г., 8:53 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 11

905 0 17

Стихиите на лятото отмиват
последните ти стъпки в мен.
И есенният дъжд е благодатен
в очите ми, пресъхнали до златно.
Кървят обръгнали стърнища
след грубата ръка на сенокоса.
Прегърнала съм нищото и, празни,
моите обятия не ръсят
аромат на бъз и цвят на вишна.
Събирам се, за да остана цяла
след бурната жарава на страстта ми.
В осиротялото мълчание ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Всички думи
Лицата на живота

Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
Когато си мълчим

Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...
Ти знаеш колко много искам

Случайна среща... Лято, смях, гълчава... За малко с теб да се разминем двама! От клоните долита птич...

Още произведения »