Докоснеш ли ме, цялата трептя –
сто тъжни жици с птици отлетели,
оплакващи последните ята,
сънуващи попътните им трели.
Докоснеш ли ме, птичите крила,
рисуват петолиния небесни.
В съня на всяка птица съм била,
додето есен с хладен дъжд ме стресне.
Тогава съм бездомен котарак,
по цели нощи все не спя и скитам.
Очаквам те, да ме докоснеш пак,
да зазвъня в познатия ми ритъм.