Докосвай ме, когато пак те няма,
докосвай ме със устни на луна!
Разпалвай в мене оня пламък,
превърнал ме във истинска жена!
Целувай ме със устните на залез,
изпъстрен с първите звезди
на идващата нощна прелест,
която пак над нас ще заблести!
Докосвай ме, не си отивай!
Остани отново във съня,
във който пак ще съм щастлива
и до теб спокойно ще заспя! ...