Догаряха дървата в камината.
И в мен догаряше едно сърце.
Навън крещеше злобно зимата.
Душата за любов зове.
Поглеждам плахо в огледалото.
От там ме гледа някой друг.
То в сълзи е обляно цялото
и пита ме защо съм тук?
Едвам преглъщам същността си
и болката, и целия товар.
Съдбата ме излъга със съня си,
във който бях на всичко господар!