Душата ми отдавна е във рани,
дори след глътка радост пак боли.
Нощта случайно с теб събра ни -
мечтите плахо ти ми сподели...
Докосвам устните ти неусетно -
преливат в нас и свян, и грях.
В света на поривите мимолетни -
за обич сякаш зов прозрях...
Не идвай, утро разпиляно,
с досада, хитрост и лъжи.
Аз знам, че любовта я няма,
а само болката тежи...