Докосване

Ще чакам притаила дъх във тая стая,
ще чакам скоро да се върнеш.
Ще чакам - няма да мечтая,
а ти ще дойдеш и ще ме прегърнеш.

Сега те виждам там в далечината,
протягаш силната ръка към мене.
Нима измамна пак е тъмнината?
Нима отново ще изчезнеш денем?

Но тръгвам аз след образа ти упоена

с надеждата да те докосна само.
Не, няма нищо да ти взема,
... а от мене нищо не остана...

                                                  ЦГ.