Докрай неизживяно
Защо сега, когато безутешната,
спасих се с мъдростта на самотата си
и вместо с обич, стоплих се с надеждата
на минали и бъдни свои радости,
безшумно ти роди се между дните ми,
превърнал се във мое отражение?
Не ща любов! Сълзите ми, попитай ги -
косите, посивели от безвремие.
Аз дишам и усмихвам се заучено,
съвсем като наистина (старая се).
В душата нейде вият нощни кучета, ...