titika (Антония Генова)
10 17
16.10.2012 г., 17:37 ч.

Доктор Мама 

  Поезия
841 0 4

Пръстчето боля ме,

най-малкото - кутрето.

И оплаках се на мама:

- Ей тук, мамо, на крачето!

Тя със крем ми го намаза

и целуна по челцето.

- Бързо, Слънчо, ще ти мине!

Вярно мина ми, додето...

 

 

Ядох сладолед на клечка,

но корем ме заболя.

Пак при мама аз отидох,

болката да излекува тя.
Капки някакви ми даде

и ми рече с топъл глас:

- Бързо, Слънчо, ще ти мине!

Вярно, мина ми от раз!

 

Заболя ме днес главата,

мама нещо се смути.

Пак целуна ми челото:

- Леле, целият гориш!
Бързо лягай във леглото

мъничко да си поспиш!

И вълшебен хап извади,

и ме сгуши с две ръце.

Толкоз хубаво ми стана,

мама че е все до мен.

 

Всичко бързо ми минава,

лек за всичко има тя.

И ръцете ù лекуват,

и усмивката, гласа...

Много я обичам мама!

Мама - тя ми е една!

 

© Антония Генова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??