Долавяш ли плача на душата ми?
Сякаш клавишите на тъжно пиано,
Играят из мрачните нощи.
Усещаш ли дъха ми още?
Изплашен, затаен от сълзите.
Срещаш ли ме в нечий сънища?
Будейки се нощем от образа ми...
Припознаваш ли ме в нечий чужди очи?
Зная, няма да получа отговор.
Отдавна вече ми мълчиш.
Ала говòри ми душата ти,
Останала тук, като призрак.
Не ме оставя да се съвзема.
Че понякога болката е твърде голяма.
И задушава.
Отвътре те изпълва цял.
И нямаш дъх.
Нямаш дъх да проговориш...
Звучи единствено пианото,
Единствено то съумява някак да опише –
Как говори в мене нямата болка.
© Красимира Гущерова Всички права запазени