Вървях през "Ада",
без да спра...
обърнах се, безкрайно уморена,
живота си разбит до край видях,
не ми оставаше да го поправя време !
Поспрях за миг, загледана назад...
отдавна не го бях правила,
живота си превърнала бях в Ад,
а пътят назад бях забравила...
Едва сега, след няколко години,
видях със себе си какво направих,
умело по ръба вървях ...