Когато гледам ясното небе,
вдишвам розови мечти
и духът ми с розови криле,
усремен към слънцето лети...
Когато черни облаци съзирам,
тъжни чувства в мен струят
и всички стари рани на душата
пърхащи в гнездата си стоят...
Но гледам ли във твоите очи,
потъвам някъде... не знам къде,
към долната земя... ах... може би,
потъвам с тежката луна в ръце... ...