26.02.2007 г., 21:12 ч.

Дом безлюден 

  Поезия
620 0 6
Крачките отмерват ударите на сърцето,
проблясват в локвите звезди,
в главата ми - сигнал заето,
тормози ме от много дни.
Във глава ми - мрачни мисли,
в гърди тъга огромна - зъл титан,
болката отново се разлисти,
и пак се чувствам в нея окован.
В дом безлюден с бавна крачка,
връщам се по навик през нощта,
и картината - онази мрачна,
посреща ме на входната врата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Предложения
: ??:??