В празнота един човек живее,
подслон има,но сякаш сърцето му е отдавна бездомно...
самотата да пребори , няма сила и не смее,
а злото в него е наистина огромно.
Домът му скромен е...може би е в него призрак настанен,
а прозорците мрачни...от вътре никак подреден.
Заключил себе си,а ключ на свободата няма,
дрипав и окъсан...сякаш всичко хвърлено е в яма.
Минават хора,ала страх ги е...Какъв ли човек живее там?
С лице на демон,с очи на звяр...винаги оставал неразбран.
Трябва нещо в себе си да промени,
да усети помощ,а не злини. ...