ДОМ ЗА ЛУНАТИЦИ
Аз мога да ти пея дълго мрака –
докрай изучих мекия му тембър,
в минутите, когато те очаквах –
да върнеш светлината през септември.
Навярно ние двама с теб сме луди.
(И Раят май е дом за лунатици.)
Но Бог ще слезе, за да ни събуди,
преди да литнем горе – като птици.
Поискай – ще разкажа любовта ни.
(Доколко може тя да се опише?)
Аз вярвам ти, че рано е за рани.
И че страхът напълно е излишен.
© Валентина Йотова Всички права запазени