Живееше домашен котарак
И беше денонощна веселбата.
Панелен блок на края на града
За него беше Раят на Земята.
Но хората родиха си дете
И стана в миг ненужен котарака.
Най-топлите родителски ръце
Го сложиха в багажника, да чака.
Без много романтична суета
Решена бе на котето съдбата.
Летеше по шосетата в нощта,
Укрила грях в багажника, колата. ...