Дон Жуан съм по принуда,

а съм пълна каракуда...

В тоз квартал ме набедиха,

как да го започна стиха?

Пич съм си невзрачен, скромен.

За авантюри нямам спомен.

Ала местната легенда

ме направи шеф на бенда!

Даже нямам и китара...

Прост съм, мамата му стара!

Откъде пък туй се пръкна,

чак във ,,Гугъл"-а изхвръкна!

Явно фен си имам як.

Дано не е на оня бряг!

Хаир аз сторил съм му май...

Обаче, кой е- я познай!

Няма да тъна във догадки...

А приказките тъй са сладки!

Па взеха и да ми харесват...

Дано жени към мен отплесват!

Аз фенът ще си го потърся,

дори с пари да се изтърся.

Повярвайте- за тази слава

всеки лев си заслужава!