Във този скапан и жесток живот

самичък всеки си е Дон Кихот.

За щит размахва белият си лист

във ден невзрачен, тъмен и лъчист.

А копие замества с химикал,

борбата пък я води в прах и кал.

А мършавата кранта Росинант,

преминала през конския талант

е всъщност  неразбрания закон,

и който все си мисли, че е кон.

А Санчовците са едни глави,

където там един ги оглави,

които се подхилкват под мустак,

досущ като един познат простак.

А Долцинея-та на Дон Кихот,

за тоз и следващия негов ход,

е бедничката ни комай страна

без жито, мляко, плодове, храна...

И тя заряза го сега от страх,

че вятърните мелници са крах.

"Енергото" му е противник лош

и той за него мисли ден и нощ.

Това е многожичен великан

и необичан селски хулиган.

А "Парното" е другата ламя,

която тъй сега му се присмя,

че с лист- молба и черен химикал

не се пребори и потъна в кал.

Но Дон Кихот е жив и е в борба

със вятърните мелници, с торба

от гол ентусиазъм и със хъс.

Живота му обаче- твърде къс,

едва ли ще му стигне за двубой,

от който да излезе той герой.

Затуй през своя, като сън, живот

ще си остане- в присмех- Дон Кихот!