dqdo-pop (Костадин)
37 244
22.08.2012 г., 12:38 ч.

Дон Кихоте 

  Поезия » Хумористична
931 0 7

Дон Кихоте

 

С мисълтъ за подвизи се съмна,
че съм лют, сверих въф огледало.
Мелницата набилязах си пу тъмно,
тенджерата сложих за забрало.

 

Копие в десница, поглед мътен,
сянка на магаре, Санчо Панса.
Влизами въф бой, със ряз и тътен-
верен съм защитник на прованса.

 

В ириса ми разцъфтяла роза
там свубодну мясту сал за нея-
най- красивата жена ф Тобозо
дама на сърцето- Дулсинея.

 

Дажи не успях да я прегърна
знам, че мен докрай ще чака.
Но уви, ф реалното ме върна
рязък удар по забралото с черпака.

 

Амин!

© Костадин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??