И ден, и нощ аз боря се със вятърните мелници,
във Фейсбукската империя - измислен Дон Кихот,
живея в царството на истински безделници –
и дами скрили в софтуера женски таен код.
Лаптопът ми е Росинант – дръгливо в пътя мърда дъх,
понякога забива в нива виртуалния си крак...
и Санчо Панса – мойто второ аз - на егото ми съд,
приятел ми е скъп, а може би със профил е на враг.
Как да открия в този кър от нежност мойта Дулсинея,
сърцето ми под бронята от мъжки хардуер аз да ù подаря...
Бих искал да усети – да играя със пароли, аватари не умея,
ще постна върху снимката ù най-споделяни слова...
Войната рицарска все някак си – рестартно ще спечеля -
какво от туй, че Бил Гейтс притежава този свят.
Ще я открадна с пощата, в ИБЕЙ, щом тънко я намеря
И няма да ни хванат в Уйндоус никак - вечен съм пират.
© Михаил Цветански Всички права запазени
Копи-пейстнато е в байтовете на сивата ми карта памет, и сега изработвам защитна антивирусна прог(ноза)рама...
Поздрав, Оги!