Седя самичка сълзите преглъщам,
и питам се с какво те нараних,
и все назад във спомена се връщам,
край теб живях, горях и се открих.
И миг не съжалявам, че те срещнах,
и толкова любов ти подарих,
трептях край аурата ти копнежна,
сърцето ми невинно ти дарих.
Сега боли, но имах ти душата,
приятелство и сила ми дари,
бъди щастлив, красив и за отплата,
сърцето ми завинаги пази.
На никой друг аз няма да го давам,
и пътят земен, все ще извървя,
не съм наивна, знам да се изправям,
дори без теб, до тебе ще вървя.
16,10,2015г.
© Неземна Всички права запазени