1.05.2007 г., 10:01 ч.

Дори и да страдаш 

  Поезия
1157 0 4
 

Дори и да страдаш,

дори и да плачеш...

Дори и след всичко

това...

Пак оцеляла...

Пак онемяла.

Ти не си моя любов...

Признавам,

че мъкнах те в себе си,

в желаните бъдеща,

които няма да млъкнат...

Обичам те, моя,

толкова близка,

толкова истинска,

далечна от теб и от мене,

несподелена  моя любов...

© Цветан Бекяров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??