Когато морето пресъхне до дъно
и слънцето престане да изгрява;
когато Луната изчезне в забрава
и не остане дори една звезда на небето:
Когато нощта и денят вече ги няма
и живота и смъртта във вечност се слеят,
дори и тогава, в този миг, любов моя,
никога няма да спра да те обичам...
Вече не мога! Ти ми взе сърцето!
Победи ме завинаги с любовта ти!
Така че, внимавай! Вече и аз те обичам!
Ела - ще те целуна! Ти, прегърни ме!
© Антония Всички права запазени