Сред мисли отчаяно самотни бродиш
и изхвърлен на пясъка от жестоки вълни,
аз съм твой единствен пристан,
сътворен от безмълвни мечти.
Ела, ще те приютя в своите обятия...
Събудена от полъха на вятъра,
с дъх на нощ той ми шепти,
че срещнал те е там, в безкрая
и споделил си му, че ме обичаш ти.
Той погали плахо моите коси и ме остави да мечтая...
Оглеждайки се в кристалните води на океана,
сякаш моят смях играе сред подводните скали, ...