20.06.2023 г., 8:59 ч.  

Досадното вече "даже мен да ме няма" 

  Поезия
414 2 5

Унизително е! Не се моля на никой!

От кръвта на земята ще пия,

ще ям на небесните твари перата, но кой тук

ще ме принуди за милост да вия!

 

Ще се кланям на хора обаче, не в този,

нито в живота отвъден!

Ще тъка в състрадателни погледи ложе,

но ще лягам в копнежа за бъдното.

 

Колко ниви безплодни засявах в мечтите си,

ни в една не покълна надежда,

че ще бъда от люлка до гроб все обичана

от орисница в бели одежди.

 

Затова и сега ще последвам съдбата си -

да ме няма в живота на никого.

Ще изтрия лика си от лика на земята.

Ако ме търсиш, вдън сърцето ти скрита съм.

 

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Доче, Пепи, категорично Добре сте ми дошли!
  • Винаги остават следи. Животът пази своите кодове. Вдън сърцето може би?!
    Силно-категорично!
  • Харесах категоричния тон на лирическата!
  • Тони, мила, от време на време преигравам. Но пък толкова ми е драго да се отбележиш!
  • Разочарование откривам в твоите думи, Таня. И една равносметка, но съм сигурна, че на много хора ще липсваш, ако се скриеш от света.
    Поздравявам те!
Предложения
: ??:??