Тайни и загадки, досиета „Х”,
бяха за мене идеята – фикс.
От стъпки пак дочувах шума,
мина ми какво ли не в ума.
На светлината от мъждукащи звезди
ме гледаха загадъчни очи.
И очерта се насреща силует,
той движеше се като мен – назад, напред…
Дали въображение, дали…, остава мит,
не! Предстоеше среща от третия вид!
С поглед потърсих летящата чиния,
какво ли щяха да ми сторят тия? ...