"Хората търсят... половинката си, за да създадат едно цяло.
Но когато я намират, губят... главата си.
Изводът е, че на човека винаги нещо... не му стига."
Прочетено нейде в Нета
А на мен...
Достатъчно ми е...
Да зная, че те има...
Че си добре...
Да те усещам...
Със снега през зимата...
Във Вятъра през лятото...
Във синьото на пролетно небе...
А есента...
Във шумата на паднали листа.
В мъглата...
Дори в навъсеното облачно небе...
Достатъчно ми е...
„Здравей!” да кажеш...
Да ме погъделичкаш, лекичко да ме погалиш...
Да ме разсмееш, да ми се усмихнеш...
Достатъчно ми е...
Че те сънувах...
Разхождаме се заедно по Шанз-Елизе...
Да, да... и после пихме...
някъде край Сена...
Заедно кафе...
Достатъчно ми е...
Снощи...
И... повече от „много е добре”...
Достатъчно ми е...
да правя с тебе простички неща...
Достатъчно ми е...
че те обичам...
не знам защо...
но...бказвайки го...
... сричам...
достатъчно ми е...
© Ирен Всички права запазени