За достъп до сърцето не ти трябва виза,
нито златен ключ, нито извънземен дар.
Да влезеш, трябва да си достатъчно близо –
останалото е случайност, вълшебен чар.
Но затова пък, вътре влизаш незабелязано,
неусетно и внезапно, неочаквано бързо,
любовта е чувство напълно недоказано –
страстна обич, болка, самота и сълзи...
Дори да не искаш, винаги остава белег,
завинаги отпечатан върху сърцето знак,
любовта е заболяване – любовта е лек,
а такава прилика като близнак с близнак.
Сърцето в началото е с достъп забранен,
със залостени врати, с тайна парола,
завладееш ли крепостта, мирът е накърнен,
достъпът е свободен и твой е престолът.
© Никица Христов Всички права запазени