Красива кристална чаша е доверието.
От нея се пие с любов... много нежно.
„Счупеното носи щастие“ е поверието,
но вие не вярвайте в такава небрежност!
Не може стъкълцата по пода разпилени,
да носят радост някому, някакво щастие,
Разбитото на части човешко доверие
е болка сърдечна с пълно всевластие.
Ръцете жадно търсят отлетялата птица,
която е оставяла в душевното гнездо
надежда, обич, оная тънка, силна жица,
създала чувството, че си част от общество.
Очите се взират в бездушното пространство,
за да видят отново лъчиста светлината,
сред хорските очи надеждно странстват,
търсят, да срещнат искрена, нова топлината.
Когато се сблъскват с непроницаема стена,
дълго сърцето се къса от болка жестока,
свита в душата, отразена кристална сълза,
любов и омраза тръгват в сива посока.
Красива, кристална чаша е доверието.
От нея се пие с любов... много нежно.
Пазете я здрава от полъха на времето,
за да пиете обичане дълго, копнежно...!
27 04 2016
© Надежда Борисова Всички права запазени