Довиждане и всичко хубаво,
аз винаги ще пазя спомена за теб.
Довиждане, това е глупаво...
време е да продължа напред.
Обичам те,
но себе си обичам също...
живота си обичам
и не намирам смисъл да се връщам.
Аз за всичко ти прощавам,
моля те, прости и ти.
И за грешките забравям,
нека помним хубавите дни.
Ще се срещнем някой ден случайно
и сърцата ще се разтуптят...
Може да се пожелаем тайно,
но умело ще го скрием този път.
После ще те мисля ден, два, три,
ще ми бъде много мъчно
и ще ме боли,
но аз искам да те виждам
дори в годината веднъж,
просто ей така - съвсем случайно,
да се появиш като нечакан дъжд...
Това ще бъде мойта доза -
минута прекарана със теб,
със усмивката си да ме сгрееш за 60 секунди,
после, ако ще да страдам дни наред...
Но да те виждам често -
не, не мога
и приятелка да бъда твоя...
Искам щастието твое,
но не и да съм пряк свидетел на това.
Защото малко или много
мен все още силно ми тежи
и ако те видя с друга,
сигурно това ще ме унищожи.
Затова ти пожелавам
всичко хубаво, любов,
и когато я намериш,
бъди добър с жената
на твоя живот.
© Цветелина Маркова Всички права запазени