Поезията ми ти превърна в лирика банална,
а защо ли продължавам да тъпча в тази локва кална?
Поглеждайки в небето звездата, която безброй пъти ми свали,
поглеждайки в сърцето, там където част от мене беше ти.
А сега защо безразличието те наранява,
може би директната ми истина силно те смущава?!
Ровейки в кутията от спомени,
сълзите ми отдавна от тебе са отровени!
И някой ден ще питаш ти за мен,
но в този ден няма да намериш и следа от мен.
Безбройни са причините за нашата раздяла
и как душата си на дявола за тебе бях продала. ...