Душите в полети живеят,
навсякъде в пространството се леят...
Души сковани вред копнеят,
да бъдат пуснати и те да полудеят...
но хората не чуват техния страдален зов,
заравят своите мечти и блян за щастлив живот...
Живеят те, като просто съществуват,
с празни погледи по улиците боледуват,
обвиняват те за своите беди съдбата,
а не осъзнават, че силата им е в ръката.
Държат душите си заключени и грабят - от хорските мечти и блянове...
но накрая осъзнават, че без души остават, щом хората от тях си заминават!