Отива си вече гвардията стара
камбанен звън се носи, ден след ден,
печални мисли и спомени скъпи
навява той на тебе и на мен.
А идват спомените, толкоз ясни,
като че всичко вчера е било,
окопите, калта, в която бяхме
и всичко лошо, или пък добро.
А помня аз как в утрото на Драва
обляни в кръв загиваха,
другарите ни мили,
за роден край в боя срашен, ...