Легендата била че пременена
на истината с дрехите сега
пътувала лъжата приобщена
сред хората широко по света.
Тя дрехите откраднала отдавна
и носила ги дръзко оттогава,
за истина минавала, но с давност,
и с дрехи видно да се захабяват.
Разсеяни, все пак, били мнозина,
преучилите взели го за мода,
на истината роклята красива,
че дрипа е мълчал от срам народа.
Тогава скришно сметнали малцина
да се възползват вместо да търпят,
от примката измъквайки се с примка,
намислили лъжата да пленят.
Пленили я и старите ѝ дрипи
най-показно излагат за респект
и рядко някой плахо ще попита
за кърпеното с дъвка кадифе.
А истината, гола сред народа
се мярка все по-често, но сама,
присмиват ѝ се, бързат да я хокат,
на дрипите перачите в мъгла.
Под слънцето се нижат в дрипи дните,
понякога под дрипаво небе
и дрипави кошмари в дрипи скрита
от дрипите нощта без хлип плете.
Измамена лъжата злобно хрипа
във кулата пленена от лъжа,
обречена от дрипи да разплита
на примките играта за игра.
© Диди Генова Всички права запазени