Не съм болен, но съм в треска.
Първолак ще ставам днеска!
Тупка радостно сърцето.
Първолак ще съм и ето –
нова униформа имам,
имам раничка любима.
А пък в нея, виж – букварче
ме очаква за другарче,
кани ме на път далечен.
Неразделни ще сме вече.
Но сега с букет е време
към школото да поема.
Прага му като прекрача,
вече ще съм първолаче!
Из новата ми книжка "Другарчета чудесни".
© Борко Бърборко Всички права запазени
Честита нова книжка и тук, Борко Бърборко!